Тригодишна принцеса дава стимул на президента на националната организация да работи за подрастващите
Светослав Чернев е роден на 29 април 1980 година в град Разград, но е израснал в Русе. Завършва средното си образование в тогавашния Техникум по електротехника. През 2009 година се дипломира в Русенския университет „Ангел Кънчев“, специалност „Земеделска техника и технологии – машинен инженер, а през 2011г. придобива магистърска степен по специалността „Мениджмънт и сервиз на техниката“ в същия университет.
От месец февруари 2003 година е член на управителния съвет на Национална организация ”Малки български хора”, а от април 2007 г. е неин президент.
– Светльо, общо колко малки хора членуват в организацията, на която ти си президент? На каква възраст са?
– В Национална организация “Малки български хора“ членуват над 100 човека от различни краища на страната, като най-младият член е на 3 г. и се казва Сияна от Айтос. Тя е една принцеса, изпълнена с енергия, която ми дава стимул да работя и за подрастващите, тези които идват след нас. Най-възрастният наш член отново е жена. Това е баба Надка от село Илинденци, близо до Сандански, която е на 76 години. Въпреки че е на възраст, тя е много силна жена, изпълнена с позитивизъм, която не пропуска събиране и дава сили на младите да се борят.
– Трудно ли е да си малък човек в България? С какви битови проблеми се сблъсквате?
– За съжаление е много трудно да си малък човек в България, защото на първо място архитектурната среда и транспортните средства не са съобразени с физическите данни на малките хора. Но не мога да скрия, че има и обекти, които са съобразени – като софийското метро например, изградено с ескалатори, компенсиращи високите стъпала и подходите към влакчетата. От социална и медицинска гледна точка въпросите също са сериозни, защото липсва работа за тези, които могат да работят. Не са и достатъчни програмите за заетост на хората с увреждания, доходите от социални и инвалидни пенсии са малки и също недостатъчни. В тази връзка ние се опитваме да помагаме със съвети, разговори с народни представители, областни управители и кметове с една единствена цел – да дадат хляб на тези хора. Когато няма резултат или хората не могат да работят, се опитваме материално да подпомогнем членовете си. От медицинска гледна точка, въпреки нашите промени в наредбата за медицинска експертиза, проблемът с ТЕЛК си остава, защото все още има случаи на намаляване процента на инвалидност, както и викането на членовете ни периодично без да има промяна в тяхното здравословно състояние. Остават проблемите със скъпите медицински изделия, изкуствените стави и инплантите за освобождаване на компресията в гръбначния канал (проблем който се наблюдава при хората с Ахондроплазия). Има сериозни медицински проблеми, за които членовете ни нямат необходимите средства. Дори към момента чакаме решение на здравната каса за финансирането на операции на долните крайници на нуждаещо се младо момиче от Петричко.
– Преди време имахте искания към здравния министър. Нещо изпълни ли се?
– Да, по времето на министър Божидар Нанев поискахме промяна в Наредбата за медицинска експертиза и по точно да се завишат леко процентите на инвалидност на малките хора и по този начин да се гарантират техните социални права, т.е. те със сигурност да получат поне инвалидна пенсия и да имат право да бъдат включени в програмите за трудова заетост на хора с увреждания. Това се случи, друг е въпросът доколко се изпълнява от ТЕЛК. След завръщането ни от Германия сме пуснали ново писмо до министър Таня Андреева с предложение за създаване на програма за диагностика, лечение и рехабилитация на малките хора и очаквам среща по този въпрос. Това наше предложение бе обсъдено и на среща с д-р Цветан Райчинов – председател на Лекарския съюз.
– Тази зима ще намериш ли пак спонсори , за да зарадваш членовете на организацията с колети за Коледа?
– Предвид ситуацията в страната и положението в което се намират голяма част от членовете ни, да, ще има подкрепа. Най-малкото за тези от тях, които наистина имат жизнена нужда. Заложили сме средства за тази дейност, но наистина се надяваме и на подкрепата на спонсори, които през тази година са много малко.
– А малките хора подкрепят ли протестите и за какво вие бихте протестирали?
– Определено подкрепяме протестите, защото вече 23 години тъпчем на едно място, нищо не се е променило, а след перестройката всички комунистически държави са по-добре от нас. Югославия след разпада, след това Сърбия след бомбандировките, вече е пред нас. От лична гледна точка ми е жал, че младежките ми години минаха в „преход“. Но да довърша, ние като организация не сме излизали на протестите поради съображения за сигурност, въпреки че по време на февруарските протести наши членове от Варна протестираха. Да, подкрепяме протестите, но ми се иска да имаме една по-добра визия за това, което ще се случи като си отиде правителството. Не искаме предишните управляващи, не искаме сегашните, не искаме старите муцуни, а кого искаме? Ръководството на една държава не е майтап работа, тя си има механизми, има си лостове. Ако всички са нови, те ще могат ли да работят с тези лостове, ще има ли синхрон…това ме притеснява в цялата тази ситуация.
– Хората, които те познават знаят, че си много добър, отзивчив и слънчев човек…. Малките хора с големи сърца ли са?
– Благодаря за комплимента, оценявам го. От както аз ръководя организацията стана традиция всяка година да се провежда поне по едно национално събиране, на което да сме заедно. Заедно да подготвяме храната, заедно да се веселим с ясната цел да сме единни и сплотени. Да се подкрепяме взаимно и да си помагаме в трудните моменти, защото ние най-добре познаваме проблемите си. Затова мога да кажа, че малките хора имат големи сърца, сърца които са по-големи от самите нас.
Въпросите зададе Мария ИВАНОВА
