Психоложката развенчава митове за възпитанието, с които съвременните майки и бащи да се разделят
Можем ли да се научим да бъдем добри родители? Ако попитате Милена Каменова, клиничен психолог и семеен консултант, да. С тази увереност тя създава курс за родители, не за да ги поучава, а да сподели с тях своята гледна точка, формирана от професионалния си опит.
В нейното „училище” родителите се събират не само да чуят експертното й мнение, но и да общуват помежду си и да споделят идеи за отглеждането и възпитанието на децата си. По този начин те се подкрепят.
В днешния информационен свят информацията е огромна и често разнопосочна, така че хората обикновено се лутат, не знаят кое е вярно и кое не, кой е истински авторитет. Училището за родители им спестява много време и догадки, но в никакъв случай неможе да замени личния избор и личните качества на родителите.
Хубавото е, че все повече млади хора в България осъзнават колко е важно да бъдеш добър родител и търсят информация за това. Според Милена Каменова пред Академия за родители още по-хубавото е, че напоследък в часовете по родителство влизат все по-често бащи. И то не само в нейните.
Психоложката коментира в лекция пред Академия за родители, че българското семейство, също като обществото ни, преживява трансформация от старите към новите ценности на общуване и взаимоотношения. Това всъщност е шанс младите да преценят какво от опита на родителите си биха могли да запазят и какво трябва да променят. Ето някои от старите митовете, с които тези, които искат да бъдат добри родители, трябва да се разделят:
Йерархията родители – деца – тези подчинителни отношения, не просто налагат родителския контрол. Те означават, че детето започва да се страхува, доверието в семейството в семейството се разрушава, то не се научава да взема самостоятелни решения и израства без самочувствие. Някои деца остават плахи и не успяват да се реализират, други се противопоставят на всяка цена, постепенно стават агресивни и дори могат да стигнат до престъпни действие. Такива деца всъщност не уважават родителите си и нямат истински респект от тях. Правилното поведение на родителя е да установи равностойни отношения с детето, да чуе неговото мнение. Дори когато бързаме, трябва да намерим минутка да го погледнем в очите, да го хванем за ръка и да му обясним, че веднага, щом имаме време, ще го изслушаме. Разбира се, после трябва да го сторим. Детето трябва да усеща родителска подкрепа и уважение.
Отношенията между родителите не трябва да са конфликтни. Когато родителите не се карат никога пред детето, и не само, когато потискат емоциите си и се справят поотделно кой както може, на пръв поглед става дума за едно перфектно семейство. Но често именно децата в такива семейства започнат да имат лошо поведение, да не искат да ходят на детска градина и ли училище, да не искат да учат. Когато такива деца с емоционални и поведенчески разстройва, идват при мене, след разговор обикновено се оказва, че става дума за скрит конфликт в семейството. Да, разбираемо е, че родителите искат да спестят на децата си травмите от скандалите или от развода си. Психоложката обаче е категорична, че ние не само че не можем, но и не бива да правим това, защото не то е най-важното. Важното е в такъв момент да бъдем до тях и да им помогнем да преодолеят проблема. По този начин децата се изграждат като личности. От споровете между родителите, ако те са конструктивни, а не агресивни, децата се учат, че има различни гледни точки и то също се учи да отстоява своята. За да не разрушим детето си, не трябва да го правим обект на конфликта.
Не си добър родител, ако нямаш време за детето си. Това не винаги е така. Доста често се случва детето да бъде задушавано от прекаленото родителско внимание и контрол. Ние може да виждаме децата си рядко, ако в тези моменти сме с тях на 100 процента и изградим една добра връзка, ще изпълним родителската си функция. А родителската функция е да създаде вътрешна връзка за себе си у детето. Тази връзка е тази, която ни бута напред или ни връща назад. Начинът, по който сме изградили майка си и баща си в главата си, ни влияе положително или отрицателно. Понякога нашето отсъствие играе положителна роля за негово изграждане. От друга страна психологът съветва, за да имаме добра връзка с детето си, да му открием част от своя свят. Така можем да очакваме детето да споделя с нас. Много често си мислим, че ако споделим тревогите си с децата си, ще ги обременим. Напротив, това доверие ги успокоява, защото родителят, когато говори за своите емоции, поема отговорност за тях. Иначе детото, което усеща тревогата умайка си или баща си, започва да си мисли, че то е виновно.
Трябва да научим децата да бъдат отговорни към другите. Когато детето направи беля, но не си признава, има две гледни точки: едната е да го научим да казва истината, да поема отговорност, защото това ще удовлетвори другите хора, а другата – да бъдем честни, защото това е важно за нас. Да, важно е да бъдем добри към другите, но истината е, че ако сме добри към себе си, няма как да не бъдем добри и към другите. Но ако бъдем добри предимно към другите, това създава усещането, че сме жертва, че сме дали твърде много, а сме получили твърде малко. Децата трябва да бъдат научени, че никой на никого не е длъжен, дори родителите не са длъжни на децата. Това е наше желание и ние го правим от сърце. Всъщност трябва да предаваме ценности, а не задължения.
Детската агресия трябва да се наказва. Когато видим агресивно дете, ни се иска да го спрем. Притесняваме се, че може да се превърне в устойчиво поведение. Нормално, но как реагираме? Дърпаме го, скарваме му се, с други думи ние също се държим агресивно. Наказваме го и то разбира, тъй като то не е изградило връзката емоции- мисъл-думи, чува „нямам право да бъда гневен”. Агресията вместо да бъде наказана, тя трябва да бъде разбрана. Според психологията агресията идва на място, на което липсват думите. Добре е да разговаря ме с детето, да го изслушаме, да го попитаме какво почувства и тогава да зададем променящия въпрос: какво друго можеш да направиш следващия път, когато се почувстваш така? Това питане трябва да продължи, докато детето се научи да мисли за своя гняв.
Източник: https://www.youtube.com/watch?v=M95y2ZgT_kA
