Медитацията – форма за самопомощ
Можем да се научим да контролираме мислите и емоциите си

Медитацията възниква преди повече от 3000 години като духовна практика. Повечето от познатите днес техники днес идват от Изтока. Формите на медитация са най-различни – в седнало положение, като дзен-медитацията и трансценденталната медитация, а има и по-експресивни и атрактивни форми. За голям брой наши съвременници това е практична техника за самопомощ, неизискваща специални религиозни възгледи.
Ако погледнем от физиологична гледна точка, медитацията успокоява симпатиковата нервна система, забавя пулса и дишането, понижава кръвното налягане и метаболизма. Различни проучвания показват, че когато тя се използва за лечение на конкретни заболявания ефектът е по-голям. Най-ефикасна е в профилактиката и лечението на свързаните със стреса болести, които нямат органична причина. Ето защо фобиите, нервното напрежение, високото кръвно налягане и тревожността се лекуват успешно чрез медитация. Без съмнение промени има при лечението на някои типове главоболия, хронични болки и нарушения на съня. Медитацията се използва и за лечение на зависимости.

Тя ни помага да успокоим ума и да получим достъп до този вътрешен източник на сила. Медитацията може да ни научи да контролираме мислите и емоциите си, вместо да им се подчиняваме. Интересното на човешкия ум е, че прескача от предмет на предмет в непрестанна верига от асоциации – няма начин да не я забележим ако се наблюдаваме внимателно.
Практикувайки медитация така си помагаме и за оптимизирането на вътрешните умствени процеси като планиране и решаване на проблеми, което пък позволява да съсредоточим ума си върху проблема, без той да се разпилява в безплодни блянове. Специалистите в тази област казват, че медитацията означава „да правиш нещата едно по едно” или „да живееш тук и сега”.
За да е всичко успешно обаче е важно да се отдадем на заниманията си изцяло и да се стремим да бъдем редовни.
Ето и няколко техники:
• Анализ на тялото – анализ на тялото се извършва като се обърне внимание върху различни части от тялото. Започва се от краката и постепенно се продължава към тялото, докато се стигне до лицето. За да се постигне медитиране, трябва да се постигне отпускате на мускулите. Важно е да се фокусирате върху начина, по който се усещат частите на тяло, без да се квалифицират усещанията като „добре“ или „зле“.
• Медитация в движение – не е нужно да сте в седнало или неподвижно състояние, за да медитирате. Медитацията по време на ходене е свързана с фокусирането върху всяка физическа стъпка – усещате краката си докато стъпвате по земята, усещате ритъма на дишането си докато се движите и вятъра върху лицето си.
• Грижливо хранене – опитайте се да се храните грижливо, а не да ядете докато сте под стрес или да гълтате храната си бързо и под напрежение. Седнете на масата и съсредоточете цялото си внимание върху процеса на хранене (без телевизия, вестници). Яжте бавно и отделете време, за да се насладите пълноценно на всяка хапка.
• Медитация не е равносилна на транса. Изискват се усилия, за да се запази концентрацията и възвръщането към настоящето в момента, в който умът започва да се отнася. С редовни упражнения, медитацията може да промени мозъка, като укрепи някои области в него, отговарящи за усещането за радост и спокойствие и да отслаби зоните, отговарящи за стреса и отрицанието.
Важна част от медитацията е визуализацията или управляването на образи. Чрез нея можем да си помогнем, за да намалим стреса. Когато се използва като релаксираща техника, управлението на образи включва представянето на място или сцена, в която се чувствате в мир със себе си, готови да се отървете от всяко напрежение и тревога.
Хубаво е всеки да си избере най-подходящата за него обстановка, без значение дали ще е тропически плаж, любимо място от детството или тиха горска поляна. Всеки може да направи това упражнение сам, с помощта на терапевт или чрез аудио запис. Просто затваряте очи и без никакви притеснения отключете въображението си. Представете си спокойно място. Картината дори трябва да е възможно най-наситена с миризми, звуци, усещания.




