Виктория Богданова: Българинът има силна интуиция

Психиката е като тенджера под налягане, ако не се освободи парата, ще експлодира

Виктория Богданова е психолог и социален консултант. Изучавала е множество психологически методи. Избрала е да практикува психо-емоционално оздравяване, EQ и личностно израстване като основа на стабилността на Аз-а, използвайки квалификациите си в когнитивно-поведенческа психотерапия, психодиагностика, кризисна интервенция и други различни видове психотерапевтични методи.

– Виктория, българинът познава ли достатъчно добре себе си?

– Българинът много малко познава себе си. Не сме научени да обръщаме внимание на потребностите си в момента, никой не ни е давал право на избор, когато сме искали това. Казвали са ни, че емоциите не трябва да се изразяват, мъжете не трябва да плачат и т.н. Всичко свързано с емоционалността се пренебрегва, а емоциите са енергията, импулсът за живот. Някой замислял ли се е за това? Някъде пише ли го в учебниците, учи ли се в училище? И какво става, когато непрекъснато се потискат импулсите, рефлексите, инстинктите, които са пряко свързани с емоциите? Натрупват се… Психиката е като тенджера под налягане, ако не се освободи парата, ще експлодира. Това се случва с хората, когато пораснат и влязат съзнателно в живота си. Те не познават себе си, т.е. мисленето, действията и реакциите са противоречиви…емоциите са толкова потиснати, че са на ръба да експлодират. Човек е способен на какво ли не неосъзнато, неадекватно, понякога самоунищожително поведение.

Добрата новина е, че българинът има силна интуиция и много вътрешна сила, която го кара да върви  по правилния за него път. В крайна сметка където и да се лутат хората, разбират рано или късно, че щастието и свободата идват от вътре.

– Вярно ли е, че емоциите са в основата на много заболявания на физическо ниво?

– Абсолютно да, това е нашата философия, която е в основата на програмата разработена от нас, наречена ГЕНЕЗИС. Видимо е, че ние сме физически, химически, емоционални човешки същества. Това не е нещо лошо, но то се е превърнало в ограничение, когато се обръщаме към едни и същи емоции с едни и същи нагласи всеки ден. Тогава тъпчем на едно място от гледна точка на еволюцията в живота си. Истината е, че към емоциите на физическо ниво организмът може да се пристрасти  химически. Караме се, обиждаме, разделяме се…как можем да кажем, че живеем пълноценно, като всеки ден изживяваме едни и същи емоции, към които сме пристрастени? Ние всъщност казваме: „Аз трябва да препотвърдя кой съм аз и моята самоличност. Нервната ни система и химическите вещества определят това, а не Аз-а, съзнателното изследване на собствения си образ, различно от биохимията.

– Как става това?

– Има една малка част в нашия мозък, нар. хипоталамус. Той е като една малка фабрика, място, свързващо определени вещества, съответстващи на определени емоции. Тези вещества се нар. пептиди и са малки аминокиселинни вериги.  Тялото ни е въглеродна единица, произвеждаща 20 различни аминокиселини, които заедно формират физическата му структура.  В хипоталамуса се вземат малки протеинови вериги, нар. пептиди и се сглобяват в определени невропептиди или неврохормони, които съответстват на ежедневните ни емоционални състояния. Има вещества за гнева, тъгата, изживяването ни като жертви, похотта и т.н.  За всяко наше емоционално състояние си има химическо вещество. Когато изживяваме някакво емоционално състояние, без значение дали в тялото или в мозъка си, хипоталамусът незабавно сглобява съответния пептид, а после го освобождава в кръвния поток. Попаднал в кръвта, той си намира пътя до различни центрове в тялото ни. Всяка клетка в тялото ни има външен рецептор. Една клетка  може да има хиляди рецептори, отворени към външния свят. По този начин ние показваме невербално на света нашите емоции и другите ги долавят. Напоследък учените заговориха, за една друга мрежа неврони, нар. неоневрони. Те все още не са научно доказани, че съществуват, но са засечени с апаратури. Именно те са тези, които улавят сигналите от другите. Неоневроните приемат излъчванията от другите и проектират нашите към другите.

И така: Когато един пептид се спре върху клетката, като „ключ в ключалка“ той застава върху повърхността на рецептора. Прикрепва се към него, задвижва рецептора и като „натискане на звънец“ изпраща сигнал в клетката. Харесва ми тази аналогия, защото нагледно показва как по химичен начин човек е контролиран от емоцията. В тези момети решенията и преценките ни са свързани с предишни преживявания и емоции, с миналия ни опит. Всяко нещо си има емоционален подтекст.

Сега чуйте историята на един пептид:

Пептидът открива клетката и се прикрепва към него. После се отделя и може да се върне отново, но докато е там, променя клетката. Рецепторът, в който има пептид, задейства каскада от биохимични събития, някои от които променят ядрото на клетката. Всяка клетка е жива и има съзнание. Клетката е най-малката съзнателна единица в тялото.   Например: клетката може да подаде сигнал на мозъка, че е гладна, а той започва да формулира образи. Те звучат като гласове в главата „гладна съм“.

Помислете си каква е причината да сме депресирани или объркани, каква е причината за страданията ни? – Тялото казва на мозъка, че не получава веществата от които се нуждае. Клетката търси да удовлетвори химическите нужди (пристрастяване- пристрастеност- това е нещо, от което не можеш да се въздържиш). Тогава мозъка се активира и преминава през ситуации, изпращайки картини към сетивата.  Ние търсим ситуация, която да удовлетворява биохимичните желания на клетките ни, създавайки ситуации, съответсващи на химическите ни нужди. Естествено, всички тези процеси са несъзнателни, а в нас остава само въпроса – защо се случва все на мен?

Нещо важно! Ако не можете да контролирате емоционалното си състояние, вероятно сте пристрастени към него. А хората, които обичаме, са онези, които споделят емоционалните ни нужди, чувства, каквито и да са те.

Невропептидите са толкова силни химически вещества, че не можем да напуснем работата, която ни изтощава или да прекратим връзката, която вече не ни е полезна. Не можем да правим избори, защото стимулите и реакциите създават химия, която замъглява мисленето и изборите ни и не сме по-различни от кучето, което не може да взема решения, поради малкия си фронтален лоб.  При експерименти с животни с активиране на невропептиди се стигало до там, че те стигали до пълно изтощение и припадали. Така емоциите разболяват, когато непрекъснато променят биохимията на човека.

Ето един друг пример за пристрастяване към емоции: Как можем да кажем, че човек е влюбен? – Той е влюбен само в очакването на емоциите, към които е пристрастен. В момента, в който стимулът е прекратен или отслабне – влюбените „проглеждат“.

– Щом всичко започва в клетката, кой всъщност й нарежда?

– Заповедите идват от невронната мрежа в мозъка, базирана на опит и информация, които сме вложили там и сме изградили асоциативна мрежа. Ние използваме нещо като кутия с решения за живота ни, която кара химията да се случва. От нас зависи дали това ще продължи. За да променим  химията, буквално трябва да променим невронната мрежа, което означава – ДА ПРОМЕНИМ НАГЛАСАТА СИ, самоличността си, начина, по който взаимодействаме със средата си. Ако се упражняваме умствено и поведенчески да вършим нещо различно, в резултат на усилията ни, ще се създадат определени мозъчни мрежи, които са по наш избор. За това са нужни само 21 дни непрекъснато съзнателно пресътворяване на вътрешния свят. Както и себепознание и осъзнаване. Ако приемем тази идея, тя ще ни даде увереност да го правим всеки ден, тогава резултатът няма да закъснее.

– А какво представлява емоционалната интелигентност, за която се говори все повече в днешно време?

– След като отмине химическото въздействие, остава психологичното. Емоционалната интелигентност е това състояние, в което сме осъзнали собствените си емоции. Когато съзнанието ни регистрира емоция, имаме способността да я забележим, констатираме и различим. Да изчакаме да отмине интензитета й, да я анализираме и свържем с мислите и убежденията си и съзнателно я изведем от тялото си.

– Позитивното мислене помага или е прехвалено?

–  Това е тема, която е слабо разбрана. Разбира се, че позитивното мислене помага и е много полезно. Но понякога хората залъгват себе си под прикритието на позитивното мислене, като си изграждат фалшива самоличност, зад която отстават скрити много страх и негативност. И изведнъж тези „добри“ хора се разболяват от неизлечимо заболяване…. Позитивното мислене е в основата на хармоничното съществуване, но това е добре да се случи в осъзнато тяло. Опознала се и контролираща емоциите си личност. J

– Можеш ли да дадеш съвет на нашите читатели за един добър старт на деня например?

– Както казва моят колега Тодор Христов – „ денят се познава по сутринта“. Съвети не мога да давам, защото работата ми е да помагам на хората да открият пътя към себе си. Понеже за мен емоциите са в основата на всичко свързано с личността, мога да кажа само, че ако заразим биохимията си с негативна емоция още от сутринта, ще трябва много повече енергия и осъзнаване да се справим с нея. Тя ще ръководи несъзнателно мислите и действията ви. Ако съзнателно изберете да бъдете будни за вътрешните си процеси, изберете да се избавите от претенциите си към себе си и другите, да следвате предварително поставените си цели по позитивен начин – за мен това е един добър старт на деня. Ако  все пак се случи обратното и вие регистрирате това, усмихнете се широко вътрешно и външно, простете си, осъзнайте какво се случва и променете това, което не харесвате.

Въпросите зададе Мария ИВАНОВА