Български учени откриват антидот срещу отравяне с тежки метали

Тежките метали са в околната среда, водата и храната, увреждат фатално клетките

Колектив от български учени работи върху антидот  срещу отравянето на човешкия организъм с тежки метали. Доц. Йорданка Глухчева от БАН е част от този екип, а наскоро заради постиженията си стана една от 20-те финалисти на конкурса за най-изявени млади личности в света за 2017 година. Българската е номинирана в категорията „Иновации в медицината”.

Научната разработка на доц. Глухчева и нейните колеги е от голямо значение за здравето на хората, тъй като тежките метали замърсяват природата и увреждат живите организми – растения, животни и хора. Освен това те са широко разпространени и могат да бъдат открити там, където не подозираме. Има ги в дима на колите, в цигарите, в предмети, които ежедневно употребяваме, има ги дори в храната и водата.
Почти 10 години вече българските учени проучват влиянието на различните метали и техните съединения върху кръвобразуването и натрупването им в различни органи в експериментални модели на гризачи. Фокусът е насочен от една страна към промените, които настъпват в организма при натрупването им в големи количества, а от друга върху начините за извеждане на токсичните вещества от тялото. Това е много актуална тема, защото нашата планета е изключително замърсена в резултат на безогледната човешка дейност.
Какво се разбира под термина „тежки метали”?

Това са метали, чиято плътност надвишава 5 г/cm3 (живак, олово, кадмий, мед, цинк, никел, хром, желязо, молибден и други). В минимални концентрации някои от тях са необходими за организма, защото участват в метаболитните процеси и участват в неговата хомеостаза, но в хо-големи количества предизвикват интоксикация и непоправимо увреждат здравето. Например медта, желязото, кадмият увреждат клетките, като нарушават пропускливостта на клетъчните мембрани. Кадмият влияе негативно и върху ензимите. Той може да се приеме чрез плодовете и зеленчуците. Този метал не се среща в природата в свободно състояние, но при преработка на цинкови, медни и оловни руди почвите могат да бъдат замърсени. Кадмият се натрупва и в черупчестите морски дарове, заради роцесите на преработка присъства още в инстантните кафета и чайове. Този метал е канцерогенен, изследвания са установили, че той влияе на хормоналния баланс и е възможно да имитира хормона естроген. Точно тази мимикрия се смята, че стимулира развитието на рака на гърдата.
Други тежки метали като оловото, живакът, арсенът въобще не са необходими за биохимичните процеси на човека. Те са силно токсични,а живакът е най-опасен. В резултат на рудодобива световният океан е силно замърсен с живак. Там той под въздействието на микроорганизми се превръща метилживак, който се натрупва в рибите и другите морски обитатели. Живакът засяга всички вътрешни органи, но уврежда най-вече централната нервна система. До скоро той се е използвал в стоматологията и козметиката. Оловото е друг основен замърсител и канцероген. До преди около 17 години оловото се използваше в нискооктановите бензини, което изключително много допринесе за тоталното замърсяване на въздуха на местата с интензивен трафик. Оловото поразява кръвта, костите, нервната система. Силно токсичен и канцерогенен е и арсенът. Той широко е разпространен във вид на окиси и сулфиди или като сол на желязо, калций и др.
В съвременния свят да се предпазим напълно от опасните тежки метали не е възможно. Голяма част от тях попадат в човешките тела чрез пестицидите и нитратите, с които се третират плодовете и зеленчуците. Други чрез оцветителите и изкуствените добавки, чрез въздуха, който дишаме, и чрез водата, която пием. Затова проучванията на учените да се намери начин за извеждане на тежките метали от нашите клетки, преди те са ги увредили безвъзвратно, със сигурност ще има огромно значение.