Душевният живот на човека е твърде сложен. Човешката психика се състои от две взаимноопределящи се съставни части: осъзната и неосъзната – съзнание и подсъзнание. В неосъзнатата сфера много голямо значение имат фиксираните отношения към самия себе си, към другите и към света като цяло. За родителите от особено голямо значение е да разберат каква роля в емоционално- личностното развитие на децата имат родителските констатации. Безспорно, родителите са най-значимите за децата хора. Авторитетът им особено в ранните етапи на психоемоционалното развитие на малките деца е абсолютен. Децата вярват непоколебимо в непогрешимостта, правотата и справедливостта на своите родители: „Мама така каза”; „Тати така направи”…
Децата на 3-4 години не владеят психологични защитни механизми. Родителите трябва много внимателно да се отнасят към своите словесни обръщения към децата си и към оценките, които дават на постъпките им. Абсолютно задължително е да избягват такива изрази, които впоследствие могат отрицателно да повлияят върху поведението на децата, да направят живота им стериотипен и емоционално ограничен.
Родителските констатации възникват ежедневно. Някои от тях са случайни, необмислени и спонтанни. Други обаче са силни и постоянни, формирани още в първите години на детето. Веднъж възникнали и изречени, родителските констатации не изчезват и в благоприятен момент от живота на детето въздействат на неговото поведение и чувства. Оръжие срещи негативните родителски изрази могат да станат само и единствено позитивните родителски обръщения и правила. На родителското: „Ти нищо не можеш” противодейства с пълна сила: „Ти можеш да се справиш, ти ще успееш да направиш…”
Несъмнено, голяма част от родителските обръщения към децата са положителни и способстват за благополучието на детския душевен мир. Но има и такива, които с воля от страна на родителите могат лесно да бъдат трансформирани в позитивни:
| Негативни констатации | Позитивни констатации | |
| Казваш така: | Помисли за последствията | Навреме се поправи |
| „Ако не слушаш,никой няма да ти е приятел!” | Очужденост, стериотипно поведение, безинициативност, подчиненост. | „Бъди себе си! В живото всеки има приятели.” |
| „Виж какво бебе си като плачеш!” | Подтискане на емоциите, тревожност, страх, емоционално напрежение. | „Поплачи си, ще ти олекне!” |
| „Голям глупак си! Готов си всичко да раздадеш!” | Ниска самооценка, трудности в общуването с връстниците, егоизъм. | „Браво, ти си добър приятел щом делиш с другите деца!” |
| „ Това абсолютно не е твоя работа!” | Ниска самооценка, задръжки в психическото развитие, конфликт с родителите, отсъствие на лично мнение. | „А ти как мислиш за това!” |
| Нищо не можеш да направиш сам!” | Неувереност в собствените сили, ниска самооценка, страх, безинициативност. | „Опитай , със сигурност ще успееш!” |
| „Много си лош! Щом обиждаш мама, ще си взема друго дете.” | Чувство за вина, тревожност, нарушения на съня, очужденост от родителите. | „Ти си моето дете, не мога да те заменя с друго, моля те, постарай се да говориш красиви думи!” |
| „Махни се от очите ми! Изчезвай от тук!” | Недоверие, озлобление, агресивност. | „Ела при мен. Хайде да разберем заедно къде е проблема!” |
| „Никога не прави нещо без разрешение!” | Неувереност в себе си, липса на самостоятелност, нерешителност, зависимост от чуждото мнение. | „ Браво, смел си! Можеш да се справиш сам!” |
| „Точно сега не мога, не ме занимавай! Сега съм зает!” | Очужденост, беззащитност, повишено емоционално напрежение. | „Дай да ти помогна” |
Естествено, че този списък може да бъде много по-дълъг. Всеки родител може да си направи свой, изхождайки от собствения си опит. Задължително трябва периодично да се прави „профилактика” на семейната възпитателна система. Не бива да се забравя, че: „Доброто лекува сърцето, злото ранява тялото и душата”.
| често казваш | „лошо” послание |
| „Ще те пребия!” „Ще ти откъсна ухото!” „Ще ти счупя главата!” „Ще те изхвърля на улицата!” „Ще те дам на Баба Яга!” | Детето започва да се страхува заплахата да не получи реално въплащение. |
| „Стига си се глезил!” „От тебе нищо няма да стане!” „Никога не чуваш какво ти се говори!” „Защо не си като…?” | Директен удар по детското самочувствие, което в тази възраст е твърде деликатно. |
| „Ти си ужасно глупав/а!” „Ти си толкова лош/а!” „Ти си ненормален/а!” ”Ти си неблагодарник!” | Детето започва да вярва, че е такова.Това пряко внушение работи. |
| „Ще паднеш!” „Ще се изцапаш!” „Ще се удариш!” ”Ще се изпотиш!” ”Ще се разболееш!” | Детската самостоятелност и свобода са сковани. |
Често родителите говорят на децата си :
– Омръзна ми от твоите прищевки…
– Не мога да те търпя…
– Ще ми изкараш ума…
– Ще се поболея от теб…
– Ще ме подлудиш …
– Не ми късай нервите…
– До гуша ми дойде от теб…
– Стига си ме тормозил…
Всички тези изрази силно се загнездват в подсъзнанието на децата. Резултатът от това е, че някои деца стават потайни, прикрити, лениви, отдалечават се от родителите си, стават несигурни в себе си.
Има обаче думи, които изречени с благ тон от родителите милват детската душа:
Ти си моето обично дете!
– Зная колко много неща можеш да направиш сам!
– Стой при нас да разговаряме заедно!
– Опитай и аз непременно ще ти помогна!
– Всички твои успехи ме радват!
– Ела да те прегърна!
– Разкажи ми какво чувстваш!
– Сподели с мен какво те тревожи, ядосва, гневи!
– Каквото и да се случи, нашият дом е нашата крепост!
Чувството за вина и срам в никакъв случай не помага на детето да бъде здраво и щастливо.Понякога не е нужно да се прави оценка на детските постъпки и поведение. Достатъчно е само да бъдат помилвани и успокоени. Децата по природа имат огромни запаси от инстинкти и чувства, които им помагат да бъдат активни, енергични и жизнеустойчиви. Ето защо процеса на възпитание зависи не толкова от опита и знанията на родителите, колкото от техните умения да чуват децата си, да чувстват и предусещат техните потребности и желания.
Децата са най-важното нещо в живота, а с погрешни думи и заплахи може да се оформи отрицателна нагласа у тях за цял живот. Ето защо всеки родител трябва да се въоръжи със свой арсенал на родителски позитивизъм и да се стреми да възпитава своето дете силно и самоуверено.
АЗБУЧЕН АРСЕНАЛ НА РОДИТЕЛСКИЯ ПОЗИТИВИЗЪМ
А-авторитет, активност
Б-близост, безпрекословеност
В-внимание, взискателност, великодушие, вежливост
Г-грижа, готовност
Д-деликатност, доверие, дружелюбност, добросъвестност
Е-емпатия, единомислие
Ж-желание за разбиране
З-закрила, загриженост, заинтересованост, задължение
И-инстинкт, изисканост, истина
К-култура, коректност,
Л-любов, ласки
М-мъдрост, морал
Н-надежда, настойчивост
О-отговорност, откритост, отзивчивост, откровеност
П-подкрепа, постоянство, правила на поведение
Р-респект, разбиране
С-сърдечност, съпричастност, сигурност, съчувствие
Т-търпимост, толерантност, такт, топлина, точност
У-увереност, уважение, умереност
Ф-функционалност
Х-хуманистичен подход
Ц-целенасоченост, цивилизованост
Ч-човечност, честност
Ш-шеговитост
Щ-щедрост
Я-яснота във взаимоотношенията
Родителите трябва да казват колкото може по-често на детето си „Обичам те!” Това е най-хубавото изречение, което може да се каже на едно дете. Още по-хубаво е обаче детето да бъде научено да обича себе си!
Красимира Тодорова
директор на ОДЗ гр.Балчик
www.moetodete.com
