Някои определят Тай Чи като изкуство, насочено към духовно развитие и усъвършенстване. За други то представлява алтернатива на съвременния спорт, но в по-лек вариант. Има и такива, които го виждат като гимнастика, предназначена предимно за по-възрастни хора. Всички обаче са единодушни, че ползите за здравето от практикуването на тай чи са огромни. И това е основната причина практиката да получава все по-голямо разпространение по целия свят.
Тай Чи и холистичната източна традиция
Източните учения разглеждат човека като неотделимо единство на тялото, душата, духът, разумът, емоциите – всички те са дълбоко свързани, непрекъснато си взаимодействат и съществуват като едно хармонично цяло. Когато има проблем с който и да е аспект на човешкото същество, според древните традиции се появяват проблеми и в останалите аспекти. Когато въздействаме на дадена част (да кажем с цел лечение), това също се отразява на останалите.
Този холистичен подход е много характерен за всички източни култури и учения. Той може да се види ясно и в Тай Чи. Теорията на Тай Чи разглежда човека като синтез на дух, тяло и енергия. Чрез физическите упражнения практикуващият предизвиква определени вътрешни процеси, свързани с движението на енергията (ци) в тялото. Това от своя страна води до ефекти, както във физически план (подобряване на здравето, силата и тонуса), така и в емоционален (успокояване на нервната система, редуциране на стреса), а също и в ментален (повишаване концентрацията и силата на ума).
Спортът и изкуството в западната култура
За разлика от философията на Тай Чи, западната култура има коренно различна представа за нещата. Съвременната наука разделя всяко явление или предмет на все по-малки и по-малки части с цел да го изучи из основи, да разбере начина на действия на всеки компонент.
Изучавайки детайлите обаче забравяме, че накрая трябва отново да съединим всичко в едно и да позволим на цялото да съществува и действа като едно.
И така, когато говорим за спорт, ние разбираме третиране и развиване на физическото тяло. Някои спортове дори третират специално определени мускулни групи. Този подход обаче лишава тялото ни от баланс. Обръщайки специално внимание на определени негови части, ние неволно неглижираме други. В по-общ план, третирайки тялото, на нас ни убягват ефектите за духа.
Разбира се, искаме или не, нашето същество е синергия от различни аспекти и малко или повече спортът оказва влияние (дори и не търсено) върху други наши аспекти – например,когато сме физически уморени намаляват тревогата и депресията. В сравнение с Тай чи обаче, ползите за духа от спорта са многократно по-слаби.
От друга страна изкуствата в съвременния свят се възприемат само като средства за духовно развитие и рядко (може би с изключение на танца) се асоциират с трениране на тялото. Отново балансът е нарушен – изкуството изисква тренирано тяло (представете си певец, който не владее до съвършенство дишането и гласа си!).
Балансът – ключът към съвършенството
Древните са търсели баланса във всяка една сфера от своя живот. Самият символ на Тай Чи изразява баланса на противоположностите – Ин и Ян. Нашият съвременен начин на живот е доста различен, много по-динамичен, изпълнен с предизвикателства и възможности, които не са съществували преди стотици години. Това, което не се е променило е нашата същност – хората продължават да имат тяло, душа, емоции, разум…
Пред каквито и житейски предизвикателства да бъдем изправени, разполагаме само със себе си, за да ги преодолеем. Ако се научим как да постигаме баланс във всяка една ситуация, как да влияем на даден аспект от цялото чрез другите свързани с него аспекти, то ние можем да се справим с всяка ситуация.
Тай Чи е точно това изкуство, което може да ни научи да намираме баланса, да владеем и да въздействаме на различните аспекти от нашето същество, да познаваме и разбираме себе си, своите възможности и слабости и да ги използваме, за да извлечем най-доброто от себе си. Тай Чи може да ни даде качествата, необходими за да станем по-добри във всичко друго, с което се занимаваме.
