Малко известен факт е, че всяко есенно листо е като жива соларна клетка, която съхранява и използва слънчевата енергия. Дори и след като изсъхне и падне от дървото, листото пак има значително енергийно съдържание. Жилките и полупрозрачната му тъкан пазят и немалко хранителни вещества. И тъй като в природата нищо не се губи, гниещите листа отиват в почвата, за да подхранят растежа на треви, цветя, храсти и дървета.
Дотук с цикличната им мисия. Попаднат ли на пътните платна, тротоарите и алеите, листата в градовете поемат друг, нерадостен път. Към сметищата. Говори се, че през есента шумата достига зашеметяващите 75 на сто от всички твърди отпадъци. Огромен процент пропуснати възможности.
Или не съвсем. В Бостън гледат много сериозно на плановете за построяване на съоръжение, което ще преработва 50 хиляди тона окосена трева и есенни листа. В процеса ще бъде замесена анаеробна бактерия, която се храни с трева. В резултат ще се отделя метан, достатъчен, за да захрани централа от мегават и половина. Получената от нея топлина ще се използва за ускорено разграждане на листата и превръщането им в компост.
В предаването на БНТ „Зелена светлина“ разглеждат шансовете за получаване на биогориво от листа. Те не са за пренебрегване, при условие че същият процес се прилага при слама с многообещаващи резултати. За разлика от зърнените култури, листата не се нуждаят от обработваема земя, торене, грижи, бране и влагане на енергия от изкопаеми горива в изброените процеси. Това значи, че приготвеното от тях биогориво не носи тежкото бреме на допълнителните вредни емисии, свързани с производството му.
Тук опираме до затваряне на поредния цикъл. Този на човешката мисъл. Отново с въпрос: дали есенните листа са само досадни гниещи купчини ли са или са много повече – послание, което се е повтаряло милиарди пъти, преди хората да разберат, че дърветата и храстите могат да дават не само плодове, но и решения за хранителните и енергийните проблеми на планетата?
Източник: БНТ
