Емил Конрад. Запомнете това име. Ако сте родител на тийнейджър, непременно сте го чували вече. Аз лично отдавна гледам видеата му в интернет. Първо, за да следя дъщеря си и нейните занимания в мрежата, а после… от интерес. Последователите в youtube надхвърлят 140 000, а забавните и поучителни клипове са гледани над 10 млн. пъти.
Днес в Русе Емил Конрад представи първата си книга – „Нещата, на които не ни учат в училище”. Над 500 тийнейджъри /и аз като майка/ чакаха с часове на опашка пред книжарница „Хеликон”, за да се срещнат лично с автора на нашумялото четиво. Гостуването в крайдунавския град на Емил Конрад е част от националното турне за представяне на дебютната му книга и среща с феновете. О да, определено нямаше само момиченца, които да въздишат по външния му вид. Една пенсионерка ме попита – защо са се събрали толкова хора? Отговорих й – заради книгата на Емил Конрад. О, че аз вече я прочетох, усмихна се тя.
И за да няма струпване на хора, районът пред книжарницата беше обграден с ленти и жалони, а служителите пускаха децата на групички по 5-6 души.
Повечето от тийнейджърите споделиха, че са научили за срещата с Конрад от интернет, някои се бяха снабдили с книги предварително, а други си купиха на място. Стройна организация, въпреки истерията за снимки и автографи.
Защо се харесва толкова книгата ли? Може би, защото е написана на езика на децата. Провокира ги да четат, да са винаги първи, да не търсят златната среда и ги учи кое не е добре за тях напр. да лъжат. Което моментално прави и много родители фенове на младия автор.
От русенската книжарница споделиха, че такива опашки от тийнейджъри никога не са виждали. Единствено преди години подобен интерес е имало, но в далеч не такива размери към книгата „Хари Потър”.
„Едно от най-важните неща е да не правите нещо
само защото нямате друг вариант.
Винаги има вариант”.
На страниците на „Нещата, на които не ни учат в училище“ са събрани дванадесет смешно-сериозни, комично-трагични истории. Лъжата, страхът, щастието и очакванията – това са само част от темите в книгата. В дебютното си заглавие влогърът Емил Конрад споделя лични размишления и преживявания в типичния си шеговит и прям стил. Броят на историите кореспондира на дванадесетте класа в училище и всяка от тях засяга тема, близка не само до тийнейджърите. Тринадесетата глава принадлежи на читателите – всеки сам може да допише книгата и да изпрати своя текст. Но не само това прави книгата уникална. Четири от илюстрациите в нея съдържат QR кодове, които при зареждане отвеждат до четири клипа, създадени специално за книгата.
Попитах Емил Конрад на какво се дължи успехът му според самия него. Той само се усмихна и заяви по детски – не знам. А защо не се занимава с политика, след като интересът към него е в пъти по-голям, отколкото към водещи наши министри например? „Имам такова образование – „Международни икономически отношения”, но нямам такова желание…”
Мария Иванова
