Ако се чувства изоставено, детето може да се прегърби

В такива моменти е добре да потърсим сляпото петно – възможно е то да се крие в чувствата на детето и в неговото възприятие за това как ние го обичаме

Има моменти, в които родителите губят фокус върху развитието на детската стойка и въпреки множеството съображения, не успяват да противодействат ефективно срещу нейното изменение. Колкото и да правим забележки на детето си да изправя гърба си, колкото и удобни бюра, маси и столове да купуваме, колкото и прецизно да подбираме училището, в което ще го запишем с оглед да е с модерна и здравословна база, на колкото и спортни занимания да сме го записали – сякаш нещо убягва от погледа ни, не можем да разберем какво не правим правилно и защо не постигаме нужните резултати. В такива моменти е добре да потърсим сляпото петно – възможно е то да се крие в чувствата на детето и в неговото възприятие за това как ние го обичаме.

Съществува една различна гледна точка, разглеждаща гръбначните изкривявания като част от психосоматичните проявления на травмата от изоставяне. Лиз Бурбо е основател на Училището за личностно израстване „Слушай твоето тяло“ – един от най-големите изследователски центрове в света за душевно и физическо здраве, автор е на много книги, третиращи метафизичните причини за болестите. В книгата си „Петте травми, които ти пречат да бъдеш какъвто си“, тя дава обяснение на защитните маски, които ние хората сме решили да носим, за да се предпазим от травмите, предавани от поколение на поколение, от родители на деца, в повечето случаи несъзнателно.

„Този метод дава много яснота – защо сме такива, каквито сме, защо телата ни са такива, каквито са, защо реагираме на ситуациите в живота по нашия си начин – споделя холистичния терапевт Деница Андонова – Изживявайки дадена травма, човек изработва маска, с която да се справи в определена ситуация. Маската на изоставения е маската на ЗАВИСИМ. Тялото на човек, страдащ от травмата на изоставянето е слабо, дълго, превито (ако травмата е по-силна). Основна характеристика е, че липсва тонус и сила. Мускулите сякаш не са достатъчно активни, за да държат тялото изпънато. То е отражение на необходимостта, която чувства човекът отвътре, да получи подкрепа от другия. Сякаш виждаме малко дете, имащо нужда от помощ. Големи, тъжни очи. Слаби крака. Ръцете сякаш са прекалено дълги и висят покрай тялото. Интензивността на травмата определя и дебелината на маската. При едни хора може да е силно изразена, при други – едва загатната. Вярвам, че тялото никога не лъже, дори когато мозъкът ни измисля добри обяснения и оправдания.“
Деница Андонова е холистичен терапевт и се занимава повече от 5 години с клетъчно хранене. Тя е консултант към кампанията ЗАЩОТО ЗДРАВЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ, която има за цел превенция срещу гръбначните заболявания в ранна детска възраст. Кампанията се разраства и към нея се включват специалисти от различни области. Какви ще са следващите етапи, в кои градове ще продължи кампанията предстои да бъде обявено в началото на следващата учебна година.