Деца и родителиНовини

Да бъдеш Екатерина (през думите на майката – поглед отвътре)

Животът продължава тогава, когато след поредното изпитание, спреш да си задаваш въпроса: „Защо на мен?”, а го приемеш като част от пътя, който ти остава да извървиш, такъв какъвто сам си го създадеш

Хората я познават като ерготерапевтът Екатерина Петрова.

Но, освен това тя е и дъщеря.

Да разкаже за дъщеря си, е сложна задача за една майка. Не защото няма какво да бъде разказано, а защото тя все още прохожда в ЖИВОТА. Тя все още се учи да го живее. На нея все още и предстои дълъг път на срещи и раздели, възходи и падения, болка и радост, пътища и пътеки…..

Но! Приемам предизвикателството, заради НЕЯ!

Заради дъщеря ми, ЕКАТЕРИНА!

Едва ли има родител, който да не желае радостта да съпътства живота и да вдъхновява детето му. Да споделя вълненията от успехите му. Да може да улавя неповторимия  блясък в очите му.

Тя е само на 27 години – ЕКАТЕРИНА. С дълбока символика на името, което носи. Хората, които я познават, биха казали, че е екстремна личност, с огромно сърце и всеобхватна душа.

Тази, която пренебрегва себе си, за да бъде подкрепа за приятели или хора в нужда.

Тя е от тези, които или обожаваш или чието присъствие не можеш да понесеш, защото не можеш я да подчиниш.

Тя е от тези, които привличат вниманието върху себе си само с появата си.

Други биха казали, че е надменна, самонадеяна, прекалено уверена и дръзка, незачитаща нормите и правилата и те, може би са прави.

Разбира се, всяко нещо си има причина. Безусловно, възпитавана да отстоява собствените си позиции, да се противопоставя на неправдите, да закриля онеправданите. Да притежава истински авторитет, такъв който убеждава хората да и вярват и да я следват. Дисциплинирана, с висока мотивация да следва и постига  мечтите си. И в същото време да е чувствителна, да е убедена и да вярва в доброто у човека.

Твърде рано, тя изпита върху себе си, човешката завист и злоба, без все още да може да ги разбира и осъзнава. Да умее правилно да реагира на тях. Прекалено рано и в неподходяща възраст, тялото и бе поразено от коварна болест на, която ТЯ не позволи да я победи. „Карцином на щитовидната жлеза“, последващи действия по отстраняване на щитовидна жлеза. Това я направи още по-силна в ежедневната борба за живот. Живот, който е невъзможен без поддържаща медикаментозна терапия. Звучи като присъда. Да намериш сили в себе си, не просто да приемеш диагнозата, а въпреки нея да продължиш да живееш така, както никога до сега.

Е, подхвана го ЖИВОТА Екатерина. Завъртя го. Впусна се в него, с невероятна енергия и вдъхновение. Раздаваше и продължава да раздава себе си за другите, без да се щади. Не се изплаши, когато при извършването на регулярен медицински преглед две години след отстраняването на щитовидната и жлеза, лекарите откриха ново образование, в областта на шията. Последва лъчетерапия, която тя понесе по един нечовешки според мен начин, отказвайки да ползва отпуск по болест (отсъстваше от работа само в дните за интервенция). Тя не само, че продължи усърдно да работи, но с още по-голяма отдаденост се отзоваваше, когато някой имаше нужда от подкрепата и.

В професионален план, двадесет и седем годишната Екатерина е директор на  център „А ПЛЮС ХЕЛТ” –  с предмет на дейност, обучение на деца със специални нужди – това, което може да прави най-добре. Приема го като предизвикателство. Призвание. Няколко пъти преди това прави опити, да се развива в други сфери, но страстта и към ерготерапията, макар и в една по-различна позиция взе превес в нейното професионално развитие.

Завърши специалност „Ерготерапия“, в Русенски Университет, където имаше възможност да се учи от създателите на тази дисциплина в България. Имаше привилегията да се учи от най-добрите –  Петя Минчева, Лилия Тодорова. А за вдъхновението и допринесе и Елица Великова. Три жени, които запалиха страстта и към тази професия. ….

Друга нейна страст е психологията. Честно казано, побиха ме тръпки, когато съобщи, че ще запише магистратура „Клинична психология“ (самата аз съм психолог), макар да знаех, че това е неизбежно. Разбрах го, когато прочетох следните думи в нейна статия във вестник „Студентска искра”: „Когато срещна човек с един крак, аз не виждам, че кракът му го няма. Аз виждам, че има още един и че може да танцува”. Все още не се е дипломирала – наложи се да прекъсне по здравословни причини и все още не е завършила курса си на обучение, но тя винаги довежда нещата до край, така че просто е въпрос на време.

Да си директор на 27 години е много голямо предизвикателство. Не заради обема на работата – младият и енергичен човек не се страхува от динамиката и натоварването – той дори има нужда от тях. За младите хора, включително и за непримиримата Екатерина, затруднение създават лицемерието, унижението, мерзостта, завистта, желанието да смачкаш, да подчиниш другия и още много други отношения от този регистър.

Човекът трябва да бъде уважаван и да се отнася с уважение към останалите човешки същества – без злоба и завист, без да унижаваш другия. Ето това все още е невъзможно за понасяне от Екатерина. Надявам се, че никога няма да се научи да го понася и винаги ще се бори срещу неправдите. А ние – семейството и приятелите и, винаги ще я подкрепяме.

Животът продължава тогава, когато след поредното изпитание, спреш да си задаваш въпроса: „Защо на мен?”, а го приемеш като част от пътя, който ти остава да извървиш, такъв какъвто сам си го създадеш.

Мисля, че ЕКАТЕРИНА се опитва да направи точно това. Посреща и поздравява предизвикателствата, така както само тя умее. Обгрижва ги и ги преодолява, защото „Най-хубавото тепърва предстои!”

ЧЕСТИТО ДА Е ИМЕТО ТИ ЕКАТЕРИНА!

РАДВАЙ СЕ НА ЖИВОТА, ТАКА КАКТО САМО ТИ УМЕЕШ!

P.S -1: Дъщеря ми Екатерина, не е изключение, но е изключителна. Знам, че има много хора като нея, чийто живот зависи от ежедневна, поддържаща медикаментозна терапия. По някога, ние техните близки, проявяваме прекалена загриженост, граничеща с егоизъм. Те нямат нужда от това. Те имат нужда да чувстват подкрепата ни, без да им я натрапваме.

P.S. – 2:  От хората с онкологични и хронични заболявания, можем само да се учим какво е да обичаш ЖИВОТА. Да се радваш на простички неща и да цениш всеки миг, който носи РАДОСТ на теб и хората които те заобикалят.

P.S. – 3: Хората с онкологични и хронични заболявания имат право на избор. Техните близки, приятели и роднини, трябва да могат да уважават техните избори.

Автор: Една любяща и вдъхновена майка – Надежда Петрова

Общо
Да бъдеш Екатерина (през думите на майката – поглед отвътре)
Заглавие
Да бъдеш Екатерина (през думите на майката – поглед отвътре)
Описание
Животът продължава тогава, когато след поредното изпитание, спреш да си задаваш въпроса: „Защо на мен?”, а го приемеш като част от пътя, който ти остава да извървиш, такъв какъвто сам си го създадеш.
Автор
Публикувано от
Здраве да е
Лого

Подобни публикации

2 Коментара

  1. Разплакахте ме! Благодаря от сърце на мама, моята Надежда и целият екип на любимите „Здраве да е“! Екатерина, ще продължи да бъде точно тази Екатерина! ❤️

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button

Adblock Detected

Please consider supporting us by disabling your ad blocker