Пътник с багаж, ако мине, да поседне, да почине.” (текстът не е с оригиналния правопис)
Народният гений винаги може да те изненада.
На него не му трябва специална трибуна, понякога и едно дърво може да свърши същата работа. В нашия случай е точно така, на дървото в градинката пред един от входовете на блок „Вела Пискова” е забоден лист хартия, върху който четем следното поетическо послание:
„Не за нас и не за входа,
правиме го за народа.
Пътник с багаж, ако мине,
Да поседне, да почине.” (текстът не е с оригиналния правопис)
Очевидно става дума за масичката с пейки, очевидно измайсторени с подръчни материали, но пък с много мерак. Едната от пейките, изглежда, някога е била холна масичка. Не зная защо авторът на горния куплет се притеснява да признае, че саморъчно направената градинска мебел е предназначена за хората от входа, след като открай време това е обичайна практика, но пък съм му страшно признателна, че е помислил и за мене, случайния пътник с багаж, и ме кани да се възползвам от неговото или на съседите му приспособление за отдих. При това не как да е, а с поетично вдъхновение, макар и не от най-висок клас. Няма да придирям и за граматическите грешки, защото наивитетът и благородството на неизвестния автор истински ме развълнуваха.
Днес, когато за едно паркомясто някои се пребиват (нямам предвид екшъна с Митьо Очите), когато някакъв си собственик на ауди насини и прати в Спешното на УМБАЛ „Царица Йоанна” френския фотограф на свободна практика Пиер Марсо, защото, моля ви се, чужденецът си позволил да го засече с автомобила си, това скромно стихче дойде като истински бисер на човечността в жежката и настръхнала от омраза нашенска действителност. Затова реших да го споделя. А и защото вярвам, че срещу агресивната простащина можем да се преборим само ако съхраняваме тези малки, наивни, но чисти късчета доброта и съпричастност.
Самият факт, че листчето върху дървото ме провокира да напиша тези редове, значи, че не всичко е изгубено и затова благодаря на неизвестния му автор.
Автор: Габриела Стефанова
